Изкуственият интелект в образованието – педагогически размисли

Настоящата теоретична постановка е авторска рефлексия с описателен, аналитичен и прогностичен уклон. Целта на статията е да представи пред научната общност виртуалните асистенти, базирани на изкуствен интелект и техния потенциал в образователен контекст спрямо деца от предучилищна възраст, ученици и студенти. Направен е теоретичен анализ на интерпретациите за виртуалните асистенти, тяхната еволюция и педагогическия им потенциал, както и са изразени някои вероятни обструктиращи моменти спрямо приложението им в образованието. Организиран е кратък въпросник сред български студенти и университетски преподаватели, даващ яснота за мястото на изкуствения интелект в университетската дидактика. Подобна интерпретация не оспорва традициите в педагогиката, а по-скоро допълва и разширява съществуващите теория и практика. Навлизането на изкуствения интелект в образованието отразява съвременната социална динамика и характеристиките на сегашните поколения учащи в т. нар. пост-дигитална ера. Тъй като обществото се „движи” към все по-дигитално орнаментирано всекидневие и култура, трансформацията на образованието в по-дигитално ориентирана среда изглежда неизбежна необходимост.