"Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век": приносът на жените в различните епохи

Настоящата рецензия на книгата "Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век" изследва границите на "Écriture féminine" през призмата на езика и паметта, с акцент върху измеренията на понятието в Италия, които са малко познати у нас. Историческите, икономическите, политическите, социалните и културните особености също са взети предвид. Значимостта и актуалността на темата се определят от липсата на цялостно изследване, което да изследва италианското женско писане, обхващащо периода от Обединението на Италия (1861 г.) до края на ХХ век и очертаващо възможните хоризонти за бъдещи наблюдения и анализи в тази област. Монографията предлага анализ благодарение на теорията на употребата, според възгледите на философа Джорджо Агамбен, и теорията на присъствието, представена от антрополога Ернесто де Мартино. Това дава основание да се възприема като интердисциплинарна – на границите между литература и философия, литература и социология, литература и антропология, литература и педагогика. Книгата посочва приликите между теорията и изследователската педагогика и поставя под въпрос литературната история и теория като основно средство за създаване на нови педагогически практики.